| посещения | | Питай кмета тук - коментара | Мобилна версия

Големите мечти на „малките“ хора

Добромир Банев за фокусите на живота и за надеждите, които ни изпълват с възторг

С цъфтежа на вишните животът ни напомня колко неподражаем е той самият. През пролетта всичко се възражда, а ние връщаме усмивките на лицата си. Със зимата си отива лошото настроение. Оптимизмът се опитва да ни зарази като грип.

Слънцето е богът на опрощението. Синьото небе обещава романтика, защото лятото тепърва предстои.

Срещнах го случайно. Едно малко и спретнато момче, което се появи в заведението, където водих приятен разговор с приятели. В ръцете си държеше кибрит и тесте карти. Малък кибритопродавач в реалност, която само след минути щеше да се превърне в приказка наяве.

Учтиво ни попита дали имаме желание да ни покаже два-три фокуса. Разбира се, отвърнахме ние. Кой няма нужда от фокуси в този забързан живот?! Бях на неговите години, когато за последно видях подобна магия в някакъв пътуващ цирк…

Циркът ми липсва осезаемо.

Разбърка картите, накара ни да изберем една от тях. После, с увереността на световен професионалист, извади избраната карта изпод якето ми. Второто изпълнение ни изуми, а след третото буквално останахме без дъх.

„Фокусник ли ще ставаш“, попита го една от приятелките на масата. „Да – отвърна уверено той – защо не?“. И докато му подавахме дребни банкноти за удивителното представление, аз осъзнах, че пред нас стои един истински бъдещ талнт, който вероятно ще превземе света. Защото това се виждаше в очите му. Защото това искат умелите му малки ръце с пръсти, които имат дарбата да превръщат живота в приказка.

Благодари ни, пожела ни приятен ден и си тръгна. Дете, което твърде рано е станало мъж в намерението да осъществи мечтата си…

„Защо не“ е лайтмотив за мен от няколко дни насам. Въпрос, който не се нуждае непременно от отговор. Въпрос, който в голяма степен оправдава намерението на повечето от нас да останат тук – в страна, където не се живее лесно, но пък си струва усилието да сбъдваме мечтите си.

Ветрецът подухваше и разпиляваше цветовете на дърветата в различни посоки. Виждах гърба на момчето да се смалява сред силуетите на нищо неподозиращите хора. Защо не го попитах за името? Защото знам, че не е далеч времето, когато ще го прочета от страниците на някой вестник или списание. Малкият кибритопродавач, когото срещнах в една кратка приказка на живота…

Защо не? Само да сме живи.

Източник: ARTday.bg, Автор: Добромир Банев


За да коментирате тази статия, използвайте формите за коментари най-отдолу.

За още новини, харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Реклама





Спестете 10% при резервация в Booking.com през нашия сайт. Тук и сега!

Booking.com


Тук може да е твоята реклама!

Медия 60 ТИЯТ ГРАД Ви предлага уникална възможност за осъществяване на комуникация с вашите потенциални клиенти.

Как? Клик и виж!


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Powered by WordPress | Theme Designed by: Amazon - Black Friday | Thanks to bargains - Black Friday, amazon - coupons and Amazon - Black Friday 2016