| посещения | | Питай кмета | Контакти | За реклама | Архив | Мобилна версия

„Алтъна” с Ивелина Никова

На 29 март 2017 г. в библиотека при НЧ „Христо Ботев – 1872“ гр. Нови пазар беше представена новата книга на Ивелина Никова „Алтъна“.

Ивелина, здравей. Излезе от печат дългоочакваната от всички книга „Алтъна“. Представи ни я с няколко думи.
Здравейте! Да, в края на 2016г. излезе от печат повестта „ Алтъна“ – моята първа проза. „ Алтъна“ е книга с душа, която откъсва от сивото ежедневие и издига до висотата на мурите и смърчовете. Тя е песен на чанове, мляко, заквасено със звезди, пъстро халище и свят хляб. Това е и книга за силата на духа и любовта, за правдата и добротата, за красотата българска, за единството на Бог, колкото и да се опитват да ни разделят с религиите.

С какви впечатления остана от публиката в гр. Нови пазар?
В града идвам за трети път, но още на първата си среща с новопазарската публика бях очарована. Хората са топли и сърдечни. Посрещнаха ме като стар приятел. Надявам се в бъдеще да се срещаме отново и все по хубави поводи.

А от града ни…
Нови пазар е от малките градчета, които аз обичам заради специфичните отношения между хората. В тях те винаги са много сърдечни и много отворени за новото и срещата ни потвърди това ми мнение. Иначе зная, че можете да се похвалите с православния храм „Св. Петка“, построен още през 1850 г. и с факта, че от създаването си до днес в града винаги е имало православни свещеници. Вероятно имате и още много интересни места и истории, но поради ограниченото ми време няма да мога да се докосна до тях.

Какви са творческите ти планове?
След шестата ми стихосбирка „ Все ти пиша, Любов“ , която излезе през месец февруари, работя по продължението на повестта „ Алтъна“. Спряла съм се на заглавие „ Обич“. Може би догодина на бял свят ще се появи и нова стихосбирка.

Какво мислиш за нивото на грамотност в България?
Това е днешната болка на мислещите хора, на онези, които ясно си дават сметка колко ниско е паднало нивото на грамотността у нас. Като казвам това, имам предвид и писмената и говорната грамотност – всеки от нас може да даде примери и за двете…Лошото е, че като че ли свикнахме да чуваме диалектен говор в парламента, като че ли претръпнахме в изумлението си от недоучили репортери, като че ли сме загърбили отдавна онзи стремеж към знания и можене, който ни е издигнал през Възраждането…Не зная рецепта как може да се промени този факт, но ми е страшно за словото, за бъдещето…

А за изкуството в България?
В днешно време изкуството във всичките му проявления остава на заден план, скрито зад борбата за оцеляване и политически боричкания. В момента държавата се отнася към културата като мащеха и не подкрепя младите творци. Ще ми се да вярвам, че ще дойдат и по-добри времена, в които това ще се промени. Но като гледам съдбата на представителите на по-старите поколения художници, поети, музиканти и артисти май ще си остана с празните надежди и се питам до къде трябва да стигнем, за да осъзнаем, че това са хора на духа, от които имаме нужда, но и на които трябва да бъдат осигурени достойни старини…

Поезията за теб е…
Ако трябва да опиша поезията с една дума, бих избрала „ свещенодействие“. За мен тя е спасение, начин да се съхраня като личност, а защо не и път към щастие. Стиховете са крила, които ме откъсват от реалността.

А прозата…
Бих казала огромно предизвикателство и „дълбока вода“. Определено се чувствам по-сигурна в поезията.

Четат ли хората книги?
Въпреки тежкото време, в които живеем, хората не спират да четат. Това може само да радва, тъй като в книгите всеки може да намери частица от себе си и опора за душата си. Отношението към книгата и четенето се създава в семейството – там трябва да търсим разковничето за близостта с писаното слово.

Ивелина Никова е…
Жената, която тъче невидими златни нишки до сърцата на хората.

В коя любов вярваш?
Вярвам в любовта, която много нежно пропуква защитната черупка на човеците. В тази, която понякога прилича на кокиче, осмелило се да цъфне в най-лютата зима и в тази, която „ пълни“ стомаха с пеперуди. Тя ни прави силни и красиво осмисля живота ни. И точно тя е най-голямото богатство на земята.
.
Сбъдват ли се мечтите?
Да, когато вярваш силно и следваш пътя си. Или както казвам в книгата си „ За най- хубавите мечти трудно се шие дреха. Кроиш, мериш, почесваш се по врата, чудиш се колко да отрежеш от небесното кросно. И иглата боде наред, и няма напръсник, който да те пази. А конците спират да се късат, едва щом ги свържеш за опашка на звезда. Сториш ли това, значи си облякъл мечтата си в светлина. И значи е писано да ти се сбъдне. “

Обичаш… Ако кажа, че обичам да се усамотявам с чаша горещо кафе и увлекателна книга, ще прозвучи като щампа, пък и аз обичам да правя много и различни неща – да се срещам с нови хора, да си записвам хрумките, които ми идват през деня или нощта, да седя сама в полумрака, да си мълча и да се оставям само на хубавата музика…Всичко зависи от настроението ми в момента, от ангажиментите ми, ако щете дори от времето навън…Мисля, че съм шарен човек и затова ще спра дотук – вярвам, че хората ще ме разберат най-добре, ако ме четат…

Мразиш…
Простащината, бездуховността и апатията у мнозина. Не мога да се примиря и с липсата на заинтересованост в младото поколение към съдбата на България.

Благодаря ти за интервюто

Платила съм си
Платила съм си радостта стократно
с минути слепи и с мълчание,
с прерязани пътеки за обратно,
с обиди наслоили сол във раните.
Сърцето ми не иска и да знае
на други колко щастие се дава.
Но ако някой ми завижда тайно:
платила съм цената, имам право.
След мен часовник със объркан ход
и огледало с тъжно отражение
Напред – успех и порив за живот,
любов, очаквала години мене.
Платила съм си радостта стократно
и трудните уроци си научих.
И заслужавам най-накрая вероятно
все хубави неща да ми се случват.

Окови за кокиче
Сила нямам да обичам,
сила нямам да те мразя.
Аз съм плачещо кокиче,
сбъркало сезона даже.
Помня птиците в небето,
благи вести в утринта.
А в окови е сърцето ми,
лед погубва пролетта.
Боря се като за двама,
мразя, после пак обичам.
Знам, студът, че е измама,
не е страшен за кокиче.
Трябва да съм силна, трябва.
А съм толкова ранима…
Но нима, нима е слабост
да цъфтиш в снега през зимата?

До прага е любов
До прага е любов. Нататък – нищо.
Един огромен свят и самота.
Но вътре, точно до огнището,
вселена стават четири сърца.
Момче с лунички и момиче с плитки,
надвесени над книжка със картинки
и майчица, пресяваща през сито
най-дребни грижи, радости най-сини,
усмихнат татко, ремонтирал нещо,
прозорец и мушкато с розов цвят
и четири панички с топла леща.
До прага е любов. Нататък – свят.
Аз, любящата
Аз, любящата, ти се заклевам:
да преглъщам мъжките ти грешки,
да простирам слънце щом си гневен,
бесовете ти с добро да срещна,
да замесвам обичта по изгрев
без да чакам нежността да бухне,
да захвърля змийската си риза
миг преди от болката да рухна!
Прокървиш ли, виеш ли по вълчи,
в мрака обещавам да те следвам!
На света за теб да се опълча,
аз, любящата, ти се заклевам!

До сина ми
Не се отчайвай, ако грохне слънцето
и истината се смали до лист на цвете!
Вземи от най-бездънната си пролет зрънце
и го посей под въглените на сърцето си!
Не падай никога, превит за залък хляб!
Не се погубвай, ако обич си отива!
Дори ранен, мъжът остава мъж и трябва
да стисне зъби гордо, болката да скрива.
По всички пътища докрай неминати
те следва, сине, моят майчин страх отдавна.
Аз няма да съм винаги до теб в годините,
затуй се моля само да си жив и здрав.

Автор: Силвия Йорданова (гр. Нови пазар)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За още новини, харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Реклама

Тук може да е твоята реклама!

Медия 60 ТИЯТ ГРАД Ви предлага уникална възможност за осъществяване на комуникация с вашите потенциални клиенти.

Как? Клик и виж!




Спестете 10% при резервация в Booking.com през нашия сайт. Тук и сега!

Booking.com

Още новини в снимки
Powered by WordPress | Theme Designed by: http://www.bestincellphones.com | Thanks to bargains - Black Friday, Verizon Wireless - promo code and Amazon - Black Friday